6.04.2007 г., 17:46

До Далечния

1.4K 0 8
 

Аз съм дума.

Само малка думичка,

прошепната в съня ти

да те стопли.

На един дъх разстояние... Нали?

Знам кое ни дели.

А кое ни събира?

Моментална усмивка,

мълния насън,

шепи,

пръсти сплетени -

въжета

към едно небе с цвят на очи.

Сякаш само на сън разстояние,

а всъщност на милиони нощи,

от които се събуждам

с откраднати ръце.

Тук.


Да бъда дума.

...само малка думичка...

обречена да идва във съня ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...