Аз съм дума.
Само малка думичка,
прошепната в съня ти
да те стопли.
На един дъх разстояние... Нали?
Знам кое ни дели.
А кое ни събира?
Моментална усмивка,
мълния насън,
шепи,
пръсти сплетени -
въжета
към едно небе с цвят на очи.
Сякаш само на сън разстояние,
а всъщност на милиони нощи,
от които се събуждам
с откраднати ръце.
Тук.
Да бъда дума.
...само малка думичка...
© Елица Мавродинова Всички права запазени
Колко красиво!