До днес
Превръща се
в инстинкт
завръщането
в тишината.
- Пожертвай нещо,
ала от сърце -
прошепва самотата.
- Какво? - от ляво
камъкът мълви -
На място да тежиш
в изкуството
да съществуваш,
да знаеш,
че
живота ти,
до днес,
си струва...
Изплъзва се
от този спор мигът,
а времето изгубва
своята опора.
Забравило ли е
кое ни прави хора?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
