Превръща се
в инстинкт
завръщането
в тишината.
- Пожертвай нещо,
ала от сърце -
прошепва самотата.
- Какво? - от ляво
камъкът мълви -
На място да тежиш
в изкуството
да съществуваш,
да знаеш,
че
живота ти,
до днес,
си струва...
Изплъзва се
от този спор мигът,
а времето изгубва
своята опора.
Забравило ли е
кое ни прави хора?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
