Превръща се
в инстинкт
завръщането
в тишината.
- Пожертвай нещо,
ала от сърце -
прошепва самотата.
- Какво? - от ляво
камъкът мълви -
На място да тежиш
в изкуството
да съществуваш,
да знаеш,
че
живота ти,
до днес,
си струва...
Изплъзва се
от този спор мигът,
а времето изгубва
своята опора.
Забравило ли е
кое ни прави хора?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
