Jun 30, 2022, 8:10 PM

До днес 

  Poetry » Other
441 1 8

Превръща се

в инстинкт

завръщането

в тишината.

- Пожертвай нещо,

ала от сърце -

прошепва самотата.

- Какво? - от ляво

камъкът мълви -

На място да тежиш

в изкуството

да съществуваш,

да знаеш,

че

живота ти,

до днес,

си струва... 

Изплъзва се

от този спор мигът,

а времето изгубва 

своята опора.

Забравило ли е

кое ни прави хора?

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??