До една непозната
До една непозната
Не те познавам! Да! Не те познавам!
Но чувствам, че душите ни са близки
и мога аз спокойно да признавам
без страх сега - смутените си мисли.
Не ме познаваш! Не! Не ме познаваш!
Но чуваш сякаш всички мои думи,
през болката в душата ми минаваш
и после пак долиташ във съня ми.
Не те познавам! Вярно! И не бива!
Съдбата своите карти е раздала,
във друг живот навярно ще те видя,
превърната от стих във птица бяла.
Не ме познаваш! Някога - навярно
ще спре до теб познатото ни време,
ще се усмихне нежно - благодарно
и спомени ще ти даде... от мене…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
