18.11.2011 г., 9:43

До г-н Ангел

1.5K 0 21

Правят ли ме зъл и грозен дявол

чифт рога, тризъбец и опашка?

Аз си знам каква съм. Не такава -

фанатична адска Пепеляшка...

 

Аз летя. Блестя, когато искам.

Мога да съм руса. И да слушам!

С теб започвам без рога, начисто.

Огън? -Не, мерси. От днес не пуша.

 

Бързаш. И зает си? Да, разбирам.

(Горе имам лоша репутация...)

Без тризъбец! Твоя стил избирам.

Даже подлостта смених за грация.

 

Тъжен. Бял. Идеален. Прекалено!

(За пера... ОПАШКАТА... си дадох!)

Май не ставаш, ангеле, за мене...

 

Дяволът, разправят, носел "Prada".

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Нели! Да, в този стих сричките са с една повече, позволих си, защото "еа" можем да изчетем на глас като "йа". А и този стих е отговор и следвам структурата на текста, който ме провокира. Там ангелът е "тъжен", "бял"... Съвсем спокойно би могла и да отпадне думата "бял", губи се ефектът на изброяването, но пък се възстановява ритъмът
  • Поредно браво и от мен! С една малка забележка: по мое мнение, думата "бял" в последния куплет нарушава перфектния ритъм и ми се струва, че ще се получи по-добре без нея.
  • Браво!За пореден път!
  • Зарадвахте ме, момичета! Благодаря ви! И на ангелите от време на време трябва някой да им дръпне ушичките :D
  • Четох стиха, както и написаното между редовете!
    Възхити ме! Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...