До живот

12.07.2023 г., 21:28 ч.

Поезия » Друга

513 2 2

Нейната дива душа,

влюбена в светлата суша

носи в съдбата си страх от греха...

(Страховете...

Кой ли ги слуша?)

Срещнах я, в бурята,

преди сетния гръм.

(Както се срещат любов и омраза.)

Нямам идея, ни грам...

С тази близост кой ни наказа?

Заваля. Понапълни. Потече

воденичният кръговрат

на вечното настояще.

(Черното носи съдбата на Бог,

белобрада, за щастие.)

Вкоренена, копнее семе и плод...

И безсолна вода, вярна

(едва ли) на своята вада.

Време. Условия. Градинар.

До живот.

Тя умее, растейки, да страда.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.