До живот
Нейната дива душа,
влюбена в светлата суша
носи в съдбата си страх от греха...
(Страховете...
Кой ли ги слуша?)
Срещнах я, в бурята,
преди сетния гръм.
(Както се срещат любов и омраза.)
Нямам идея, ни грам...
С тази близост кой ни наказа?
Заваля. Понапълни. Потече
воденичният кръговрат
на вечното настояще.
(Черното носи съдбата на Бог,
белобрада, за щастие.)
Вкоренена, копнее семе и плод...
И безсолна вода, вярна
(едва ли) на своята вада.
Време. Условия. Градинар.
До живот.
Тя умее, растейки, да страда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
