До живот
Нейната дива душа,
влюбена в светлата суша
носи в съдбата си страх от греха...
(Страховете...
Кой ли ги слуша?)
Срещнах я, в бурята,
преди сетния гръм.
(Както се срещат любов и омраза.)
Нямам идея, ни грам...
С тази близост кой ни наказа?
Заваля. Понапълни. Потече
воденичният кръговрат
на вечното настояще.
(Черното носи съдбата на Бог,
белобрада, за щастие.)
Вкоренена, копнее семе и плод...
И безсолна вода, вярна
(едва ли) на своята вада.
Време. Условия. Градинар.
До живот.
Тя умее, растейки, да страда.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
