1.06.2018 г., 13:50 ч.  

До капка 

  Поезия
935 4 2

Неуверено капе навън дъждът

и се чуди дали да повярва

колко малко ми е останала плът –

само шепа опънати нерви.

 

Неуверено пада, моли дъга,

бавно, сякаш не бърза да стигне

до земята, по мократа ѝ снага

да почине след дългото скитане.

 

Падам с него, отронила топла сълза,

и до капка навън се разливам.

Неуверено капя, и с малко тъга,

и със страх, ала мигом попивам.

© СК Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Накъде вървиш, човеко? »

29 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??