До капка
Неуверено капе навън дъждът
и се чуди дали да повярва
колко малко ми е останала плът –
само шепа опънати нерви.
Неуверено пада, моли дъга,
бавно, сякаш не бърза да стигне
до земята, по мократа ѝ снага
да почине след дългото скитане.
Падам с него, отронила топла сълза,
и до капка навън се разливам.
Неуверено капя, и с малко тъга,
и със страх, ала мигом попивам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
