Неуверено капе навън дъждът
и се чуди дали да повярва
колко малко ми е останала плът –
само шепа опънати нерви.
Неуверено пада, моли дъга,
бавно, сякаш не бърза да стигне
до земята, по мократа ѝ снага
да почине след дългото скитане.
Падам с него, отронила топла сълза,
и до капка навън се разливам.
Неуверено капя, и с малко тъга,
и със страх, ала мигом попивам.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
