4.04.2008 г., 16:58

"До кога?"

1.3K 0 2
         ДО КОГА?

 

За миг проблесна светлина

и открехна непозната за мен

врата.  Зад тежката завеса от

тъмнина изгря на небето ярка звезда.

 

Разбрах! Заложено е в нашето ДНК

истината за живота и света.

Осъзнах коя съм аз и пътя,

по който трябва да вървя.

 

Мнозина са скептични за феноменалността,

но малцината призвани знаят същността.

Идва ли края на дебеловратите времена?

Ще се разкрие ли в пълния си блясък

хоризонта на духа?

 

Кланяме се на идоли еднодневки,

но до кога? Няма ли най-после

да дадем възможност за изява на духа?

 

Мъдреците покоряват света на колена,

с приведена глава. А покварените души

с лъскави коли, бясно летят към пропастта.

Но до кога?

 

Всеки ден от нас си отива невинна душа,

внезапно спрял й дъха, блъсната от кола.

Но до кога?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Серафимова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...