"До кога?"
За миг проблесна светлина
и открехна непозната за мен
врата. Зад тежката завеса от
тъмнина изгря на небето ярка звезда.
Разбрах! Заложено е в нашето ДНК
истината за живота и света.
Осъзнах коя съм аз и пътя,
по който трябва да вървя.
Мнозина са скептични за феноменалността,
но малцината призвани знаят същността.
Идва ли края на дебеловратите времена?
Ще се разкрие ли в пълния си блясък
хоризонта на духа?
Кланяме се на идоли еднодневки,
но до кога? Няма ли най-после
да дадем възможност за изява на духа?
Мъдреците покоряват света на колена,
с приведена глава. А покварените души
с лъскави коли, бясно летят към пропастта.
Но до кога?
Всеки ден от нас си отива невинна душа,
внезапно спрял й дъха, блъсната от кола.
Но до кога?
© Йорданка Серафимова All rights reserved.
