4 апр. 2008 г., 16:58

"До кога?"

1.3K 0 2
         ДО КОГА?

 

За миг проблесна светлина

и открехна непозната за мен

врата.  Зад тежката завеса от

тъмнина изгря на небето ярка звезда.

 

Разбрах! Заложено е в нашето ДНК

истината за живота и света.

Осъзнах коя съм аз и пътя,

по който трябва да вървя.

 

Мнозина са скептични за феноменалността,

но малцината призвани знаят същността.

Идва ли края на дебеловратите времена?

Ще се разкрие ли в пълния си блясък

хоризонта на духа?

 

Кланяме се на идоли еднодневки,

но до кога? Няма ли най-после

да дадем възможност за изява на духа?

 

Мъдреците покоряват света на колена,

с приведена глава. А покварените души

с лъскави коли, бясно летят към пропастта.

Но до кога?

 

Всеки ден от нас си отива невинна душа,

внезапно спрял й дъха, блъсната от кола.

Но до кога?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Серафимова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...