4 апр. 2008 г., 16:58

"До кога?"

1.3K 0 2
         ДО КОГА?

 

За миг проблесна светлина

и открехна непозната за мен

врата.  Зад тежката завеса от

тъмнина изгря на небето ярка звезда.

 

Разбрах! Заложено е в нашето ДНК

истината за живота и света.

Осъзнах коя съм аз и пътя,

по който трябва да вървя.

 

Мнозина са скептични за феноменалността,

но малцината призвани знаят същността.

Идва ли края на дебеловратите времена?

Ще се разкрие ли в пълния си блясък

хоризонта на духа?

 

Кланяме се на идоли еднодневки,

но до кога? Няма ли най-после

да дадем възможност за изява на духа?

 

Мъдреците покоряват света на колена,

с приведена глава. А покварените души

с лъскави коли, бясно летят към пропастта.

Но до кога?

 

Всеки ден от нас си отива невинна душа,

внезапно спрял й дъха, блъсната от кола.

Но до кога?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Серафимова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...