4 abr 2008, 16:58

"До кога?"

  Poesía » Otra
1.3K 0 2
         ДО КОГА?

 

За миг проблесна светлина

и открехна непозната за мен

врата.  Зад тежката завеса от

тъмнина изгря на небето ярка звезда.

 

Разбрах! Заложено е в нашето ДНК

истината за живота и света.

Осъзнах коя съм аз и пътя,

по който трябва да вървя.

 

Мнозина са скептични за феноменалността,

но малцината призвани знаят същността.

Идва ли края на дебеловратите времена?

Ще се разкрие ли в пълния си блясък

хоризонта на духа?

 

Кланяме се на идоли еднодневки,

но до кога? Няма ли най-после

да дадем възможност за изява на духа?

 

Мъдреците покоряват света на колена,

с приведена глава. А покварените души

с лъскави коли, бясно летят към пропастта.

Но до кога?

 

Всеки ден от нас си отива невинна душа,

внезапно спрял й дъха, блъсната от кола.

Но до кога?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Серафимова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...