Айра (Анелия Тушкова)
50 3
16.09.2023 г., 13:30 ч.

До лодката стария моряк 

  Поезия
175 1 2

Попила от сребристата му пяна,
на бряг превърнат в късче сол,
умиращата мида - скрита тайна
откъсна от корубата си стон.

Размърда черупките си черни
пресъхнали на пясъка златист 
и с водорасли вплетени във мрежи
на мен разкри под залеза ръждив

как тръгва си сама и не видяла 
най-прелестната кремава зора.
Как бърза към безкрая разпиляла
безценните си перлени зърна.

Как никога не чула онзи вятър
донасящ тъмни облаци, листа.
Как не разбрала  колко необятен
и странен бил на сушата света.

Въздъхна мидата. Замлъкна.
В дланта ми топла се стаи. 
Размърда черупките. Потръпна.
И плиснаха в нозете ми вълни. 

Засъска силно сребърната пяна
по залива потъващ в лепкав  мрак.
На него мидата умираща оставих
до лодката на стария моряк.

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??