До любовта ми
С друг съм, любов.
Прави са някои, като казват, че е на инат, ти не гледай, че отричам.
Онези, пеперуди в корема - заминаха си с тебе, появи ли се той - няма и спомен от тях.
Закрачи ли към мене той, усмивка се появява на лицето ми, но не от вълнение, а по задължение.
В разминаването ни с тебе има повече любов и копнеж, отколкото в целувките ми с него.
Не си мисли нещо грешно за мен, навярно ще се зачудиш защо съм с него.
Ха-ха, няма, защото не те интересува, но ще ти отговоря така, както си представям този диалог в главата.
Обичам го, любов, така е.
Как да не обичаш човек, който иска да е до теб и прави всякакви усилия за да те направи щастлива.
Обичам го, може би като брат.
Обичам го, може би като приятел.
Обичам го, но не съм влюбена в него...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© T.Н. Всички права запазени
