До Малкият ми принц
Изгледах залеза, но пак съм тъжна, Малки принце,
пак нещичко ми липсва, наоколо е празнота.
Навярно ми е болно, че не беше като в приказката
и колкото и да те молих ти не ми нарисува овца.
Тъжното е, че дори не ме опитоми,
макар, че се направих на лисица,
сега цветът на житото е просто сив
и приказката е неподходяща за дечица.
И похлупак си купих, и капризна бях,
макар че нямах нужда някой друг да ме полива,
уви и като роза не успях,
а може би като боа ще се реализирам?
Да взема да преглътна болката,
да стана илюстрация на слон в змия?
Не, не е края.Набързо си поправям кораба
и тръгвам за последен опит към твоята земя.
Съществена съм, за това не ме видя,
но знам, че в сърцето си ме чувстваш,
ни роза, ни лисица, ни боа,
на теб ти трябвам аз.
Пътувам.
Чакаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Авелина Всички права запазени
