До Малкият ми принц
Изгледах залеза, но пак съм тъжна, Малки принце,
пак нещичко ми липсва, наоколо е празнота.
Навярно ми е болно, че не беше като в приказката
и колкото и да те молих ти не ми нарисува овца.
Тъжното е, че дори не ме опитоми,
макар, че се направих на лисица,
сега цветът на житото е просто сив
и приказката е неподходяща за дечица.
И похлупак си купих, и капризна бях,
макар че нямах нужда някой друг да ме полива,
уви и като роза не успях,
а може би като боа ще се реализирам?
Да взема да преглътна болката,
да стана илюстрация на слон в змия?
Не, не е края.Набързо си поправям кораба
и тръгвам за последен опит към твоята земя.
Съществена съм, за това не ме видя,
но знам, че в сърцето си ме чувстваш,
ни роза, ни лисица, ни боа,
на теб ти трябвам аз.
Пътувам.
Чакаш.
© Авелина All rights reserved.
