До мен заспи
Камината пламти,
в душите ни гори,
червено, тъмно вино в чашите ни има.
В очите ти искри
и светлина струи,
нима не знаем – любовта е тъй ранима…
На глътки бавно
отпиваш жадно
от виното, от мен, от любовта ни свята.
И галиш нежно,
студът и скрежа
топиш, и с мъжкото си тяло ме намяташ.
Снегът вали,
светът зави
на топло сгуши го под бялата завивка.
Безброй звезди,
до мен заспи…
Звезда блестя до теб и съм щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
