ДО Париж и назад        2 част       5.04.2017

       Започна гостуването в Париж по програма
       и трябваше толкова много да видя,
       но, че щеше да падне вървене голямо-
       не можех преди да съм там да предвидя...
          През първите три дни бях със придружител,
          а после със няколко карти вървях сам-сама.
          Че нужен ми беше и още "бранител"-
          тъй ,много наскоро със ужас разбрах...
       Не мисля да казвам за местата подробно,
       които в тез не малко дни посетих,
       че става ми някак съвсем неудобно-
       дали до сега не ви отегчих...
          Започвам да изреждам,а който поиска-
          мога дневник подробен да му дам.
          за Айфелова кула."Етоал"и храм"Нотър Дам,
          Лувъра,дворците,"Версайл"-най-голям,
       Дом на инвалидите,"Конкорд",плас "Вандом",
       кабаре "Мулен руж"в Монмартър и"Пигал"
       църквата "Сакре кьор",Опера,Сорбоната,
       обелиск на Бастилията,хипер магазините,
       /не можах на всички да им сложа римите.../
       само пожелавам ви,всичко там да видите!
          Цял роман ще стане,ако ви разкажа,
          затуй с малки случки ще ви занимая.
          Само искам преди всичко да ви кажа,
          че са автентични.Отначало чак до края!
       Листче със адрес си носех в джоба
       да не би случайно някак да изчезна..
       Да не влизам във бутици-ще потъна с пода-
       на "съвети" разни се наслушах много..
           Че за соц-а тука тая бе действителност.
           И инструкции даваха при всяко пътуване
           и бяхме научени да гледаме с мнителност
           и с този свят почти да не общуваме!!
       Но аз...
       Исках проститутка на "Пигал"да снимам.
       В центъра на буря и проблем,че имах
       не разбрах навреме.Луд скандал създадох.
       Как ли се избавих?Само не ме биха...
          Друг път бях пък в магазин народен.
          Бях на щанд "бижута"-пробвах и оглеждах,
          В миг зад моя образ,друг такъв подобен,
          но на мъж намигащ ми-зад гърба си виждах...
       И уплашена си тръгнах,без да купя нещо.
       Бързах,но усещах стъпките след мене..
       Как ли ще се шмугна във входа отсреща,
       да отворя кода на врата навреме?
          В миг във гръб ме сграбчи,горила подобна.
          Искам да извикам-гласа не ми стига,
          но умът работи ми,и мислех да го "ръгна",
          то някога помагало-чела бях във книга..
       С много сила и на наш език извиках
       нещо,дето нивга до сега не рекла бях:
       "Кой си ти бе,идиот ти никакъв!"
       и...побягна той, щом тъй го връхлетях!!
          А веднъж отидох сама  на "Трокадеро",
          помотах се доста.Кога да си тръгна-
          чантата ми няма.Как ще се прибера?
          От ужас заплаках и от стрес повърнах..
       Друг път пазарувам в магазин за армагани.
       /за Пена,за Стана,за Михаля също/
       Посочвам кутия от парфюмите избрани-
       нещо ми говорят-внимание не им обръщам..
          Кутията вкъщи занесох и прочетох,
          че...сапун съм купила с цена на "Шанел"
          а грешката късно ,твърде късно  отчетох-
          тоя стрес как до удар не бе ме довел?
       Пък опера не слушах,че беше във ваканция.
       Отвътре я разглеждах един ден подробно.
       Бижу е такова,както всичко е във Франция,
       а да го опиша - не съм тъй способна!
          В музей съм се губила,но съм се справяла
          сякаш ангел-пазител над мене е бдял,
          но тез дребулии съм вече забравила,
          останаха спомени и кой би за тях завидял...

       Мисля вече,дали много не ви отегчавам
       Краят-връщането-в трета част ще продължавам....

                                  СЛЕДВА