До Париж и назад      

             3 част    06.04.2017

      Свърши прекрасната приказка - Париж
      и се връщам отново на родна земя.
      Тогава си мислех - "последно е, но току-виж
      и друг път пак там ще се озова..."
          Изпратена бях пак от цяла фамилия.
          Вече нямах купе съвсем само за мене,
          но го напълних с багажите ми големи -
          "докрай ще е, мислех си, тая идилия!"
      До Венеция бе. Слязох. И гондола си взех.
      Да разгледам курортите, пожелах си на идване.
      Бях уверена. И от умора се вече съвзех,
      а имах и време за мое учудване!
          Тръгнах. Не лодкарят, а сърцето ми пееше.
          Леле,толкова спомени щях да занеса -
          ще разказвам. За това и душа ми копнееше...
          щом помисля сега - пак ме треска тресе...
      Докрай си изхарчих тука всички пари.
      Нали имах билети за гондола, за влака,
      но главата ми щеше бая да заври,
      ако знаеше всичко, каквото ме чака...
          Вода не си купих, но пица пък ядох -
          все още в Бъгария не беше позната,
          та последни стотинки за нея си дадох
          С настроение гледах на канала водата!
      Тръгнах със гондолата - казват ѝ таксѝ,
      но още на първата спирка разбрах,
      че връщането утре ще е. Сърце ми взе да ври -
      мигом да се се върна - със болка избрах.
          Пак проблем. Новата гондола-с още пари.
          Вещи си предлагах. Лодкарят мълчи,
          вече и куража съвсем ми се изпари.
          Във края като ревнах и той се смили...
      Влакът що не тръгнал. На гардероб багажът ми,
      взех го и затичах мястото да търся.
      Но и тука този лош късмет ще кажа -
      цялата ми немощна душа разтърси!
          Мястото го няма. Било за влака - първия.
          Чудя се, не зная сега какво да правя.
          С шафнера пък стана голяма разправия-
          да спя във коридора ми каза,че ще трябва!
      Изведнъж се българския шафнер появи
      та от тая радост едва не припаднах!
      Той кушета мигом с колегата уреди,
      аз от тия битки, едва не се разпаднах!
          А щом късмет накрая дори се появи,
          не ще унивам вече, отново ще мечтая,
          дано навсякъде така да ми върви -
          круиз такъв подобен на мен, на вас желая!!
      Прибрах се. Всички с трепет ме очакваха.
      желанията много - бях задоволила,
      но в бързане, проблеми - за мене лични дарове
      така нито един дори не бях купила...
           Във същност - аз дарих се с най-прекрасното -
           това що преживях, научих и видях,
           До края на живота ще живея със чувството,
           че повече не трябваше ми друго и не пожелах!