21.04.2019 г., 1:54 ч.  

До поискване 

  Поезия
377 3 15

Толкова твоя,

а ничия.

Душата ми пие

дъжда.

Като писмо

до поискване,

непрочетено

досега.

 

Толкова жадна,

а сушата

изрони хищно

брега.

Като молба

неизречена,

в душата ми

плиска река.

 

Толкова близо,

а никъде.

В душата ми

времето спря.

Като реликва

застинала

в себе си

ще я стая.

 

 

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за харесването,Гавраил,много мило!
  • Хубав финал.
    Поздравление!
  • Благодаря много, хубаво е да докоснеш някого.
  • Много е хубаво.
  • Благодаря,Лина-Светлана, за съпреживяването!
  • Радвам се, че те виждам на страничката си,Марко! Пие дъжда ,за да се спаси от сушата.
  • Благодаря...
  • Толкова твоя,
    а ничия.
    Душата ми пие
    дъжда...
    Надявам се не дъжд от сълзи.
    Поздрави за прекрасния стих !
  • Благодаря за вниманието към моята изповед,Мария! Трогната съм!
  • Извисена тъга, приглушена мъка, съкровено изповядани в докосващ стих!
  • Понякога нещата не зависят само от нас.
    Благодаря за милия коментар,Иржи!
  • Усетих една тъга ,изразена чрез метафори в тоя интересен по строеж стих,Светличка!Прочети писмото,нали е за теб....и тъгата ще изчезне!
  • Благодаря,Лия и Роси,прегръщам ви!
  • Прекрасен залп от чувства! Насладих се, благодаря!
  • Това искри от емоциите! Благодаря ти!
Предложения
: ??:??