18.03.2015 г., 0:02  

До приятел

631 0 8

ДО ПРИЯТЕЛ

 

Здравей! От чужбина ти пиша.

Аз отдавна напуснах България.

Тук, някак си, по-леко се диша.

И семейството по-леко си храня.

 

Ще се върна. Там съм роден.

Не съм невъзвращенец, за Бога!

Но от системата бях победен.

Не се научих да лазя. Не мога!

 

И тук има много закони.

И не мисля, че те са отлични.

И тук, всеки за хляба се бори.

Но законите се спазват от всички.

 

И тук, полицаите дебнат за всичко.

Нарушиш правилата и те наказват.

Но уважават всеки, който се труди.

И правата ти тук не погазват.

 

Скоро си идвах в Родината.

Стана ми жал за голите ридове.

За снега, непочистен през зимата

и от пороите, срутени зидове.

 

За злобата, натрупана в хората.

За мълчаливото, робско търпение.

Продължи ли така, да пускаме щората.

Няма държава, за съжаление!

 

Тук заваля. Почивката свърши.

Ще ти пиша скоро, отново.

Тук, всеки свойта работа върши.

И никой не дава блага наготово...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Плами, разбрах те правилно.
  • Това имах предвид,Ник, като казах,
    че с прости думички постигаш голямо въздействие.
    Точно такава поезия обичам и аз!
  • Благодаря ви, Наси, Плами!
    Аз в България се завърнах. Но опитах и там. Доста години.
    Жал ми е за България!
    Плами, наистина пиша простичко. Така по-лесно стига до хората , според мен...
  • Винаги харесвам стиховете ти,
    защото с простички думи описваш
    изцяло реалността.
    Браво, Ник!
  • Благодаря ви!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...