До псевдо-принца с тиквена глава (Бъди добър)

imperfect (Яна)
274 2097

15.10.2013 г., 20:29 ч.

Поезия » Любовна

819 0 7

До псевдо-принца с тиквена глава

(Бъди добър)

От скоро си градиш пиедестал

в очите ми от гняв позеленели.

За трона ще ти трябва материал,

но чест и благородство в теб - къде ли?

Оглеждаш ме критично като сноб.

Намираш ме студена и красива.

Какво говориш? С мене и потоп -

да бъда кротка хич не ми отива.

За тебе лично, ставам и змия.

Ще хапя, докато не се откажеш.

"Звездите мога аз да ти сваля!"

Мерси, ала клишетата не важат.

Не си разбрал. Обичам по веднъж.

А другите ги черпя със уиски.

На хала като мен да бъдеш мъж

не би могъл, дори и да го искаш.

Живееш в своя скъп, измислен свят

и учиш си колата да говори.

"Да можеше! Представяш ли си, брат!

Защо са ми жените своеволни?"

Чудесно. Продължавай все така.

А ние с тебе все ще сме във сблъсък.

Посмей да ме докоснеш със ръка -

на сто парченца, знай, ще те разкъсам!

Ти още ли градиш пиедестал?

Поспри поне за малко тази вечер.

Каквото чу, това да си разбрал.

Бъди добър, и главното - далече.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.