До псевдо-принца с тиквена глава (Бъди добър)
До псевдо-принца с тиквена глава
(Бъди добър)
От скоро си градиш пиедестал
в очите ми от гняв позеленели.
За трона ще ти трябва материал,
но чест и благородство в теб - къде ли?
Оглеждаш ме критично като сноб.
Намираш ме студена и красива.
Какво говориш? С мене и потоп -
да бъда кротка хич не ми отива.
За тебе лично, ставам и змия.
Ще хапя, докато не се откажеш.
"Звездите мога аз да ти сваля!"
Мерси, ала клишетата не важат.
Не си разбрал. Обичам по веднъж.
А другите ги черпя със уиски.
На хала като мен да бъдеш мъж
не би могъл, дори и да го искаш.
Живееш в своя скъп, измислен свят
и учиш си колата да говори.
"Да можеше! Представяш ли си, брат!
Защо са ми жените своеволни?"
Чудесно. Продължавай все така.
А ние с тебе все ще сме във сблъсък.
Посмей да ме докоснеш със ръка -
на сто парченца, знай, ще те разкъсам!
Ти още ли градиш пиедестал?
Поспри поне за малко тази вечер.
Каквото чу, това да си разбрал.
Бъди добър, и главното - далече.
© Яна All rights reserved.
