ДО СЕДМОТО НЕБЕ

Когато паднат всичките звезди

а луната счупи рокче,

Млечният път ще се обезличи.

Лунната пътека ще прескочи

през плет от трънки и бодли.

Ще остави скъсана снага

като пътен знак за луноходец.

Ще поръси сребърна вода

от мечти на пресъхнал кладенец

изровил себе си във тишина.

Тогава, в този час при мен ела.

Скрила съм за теб звездата

и кордела рязната от Самота.

Донеси ми бягаща сълза,

а аз в очите ще я скътам.

И в тази наша красота

ще се гмурнем надълбоко.

Ще открием за нас радостта

Ще я вдигнем нависоко

чак до седмото небе.