До седмото небе
498
0
1
ДО СЕДМОТО НЕБЕ
Когато паднат всичките звезди
а луната счупи рокче,
Млечният път ще се обезличи.
Лунната пътека ще прескочи
през плет от трънки и бодли.
Ще остави скъсана снага
като пътен знак за луноходец.
Ще поръси сребърна вода
от мечти на пресъхнал кладенец
изровил себе си във тишина.
Тогава, в този час при мен ела.
Скрила съм за теб звездата
и кордела рязната от Самота.
Донеси ми бягаща сълза,
а аз в очите ще я скътам.
И в тази наша красота
ще се гмурнем надълбоко.
Ще открием за нас радостта
Ще я вдигнем нависоко
чак до седмото небе.
© Слава Костадинова All rights reserved.
