diesto (Данаил Антонов)
977 523
13.07.2019 г., 9:27 ч.

До синьо... 

  Поезия » Любовна
522 4 3

Живот на лакти. Стари рани. 

(А белезите са добър мотив.) 

Часовника със гняв ударих. 

И спря. А времето – почти... 

Пакет цигари. Дим. Уиски. 

От ден във ден. До будно бяло. 

Когато спрях да те измислям, 

ти в мен събра се, всъщност цялата. 

Яви се, като Бог. Тъй, без молитва.

Смълчано. Светещо. И просто влезе. 

Така прегърна ме, че без да питаш, 

светът превърна ми в поезия... 

Сега сме двамата. В душевен плет. 

И този възел толкова е силен, 

че моите със твоите ръце, 

ще стискат любовта до синьо... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??