21.11.2012 г., 23:58

До там и обратно. Еднакво, но различно.

836 0 1

Със теб се запознах във топъл летен ден 
и заедно тръгнахме по моя път.
Разговорът ни течеше без проблем,
но в главата ми странни мисли почнаха да се въртят.

Усещах сякаш, че отпреди аз те познавам
и със тебе скоро тука съм била.
И по този път вървели сме, аз осъзнавам
в един мой сън, във чийто край останах сам-сама.

Решавам със съдбата да си поиграя
и слушам как разказваш ми за теб.
Макар за теб, за нас аз всичко веч да зная,
ще пробвам да измисля нов сюжет.

Целта достигнахме и казваш ми довиждане.
Но спри! Нали сценария да променя аз обещах.
Целувам те и чувствата ти почват да прииждат.
Да видим този път как ще се отървеш от тях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!Понякога ни се струва,че пътищата и срещите са ни вече познати...или ни се струва,или наистина е така!Поздрави от мен.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...