Nov 21, 2012, 11:58 PM

До там и обратно. Еднакво, но различно.

  Poetry » Love
837 0 1

Със теб се запознах във топъл летен ден 
и заедно тръгнахме по моя път.
Разговорът ни течеше без проблем,
но в главата ми странни мисли почнаха да се въртят.

Усещах сякаш, че отпреди аз те познавам
и със тебе скоро тука съм била.
И по този път вървели сме, аз осъзнавам
в един мой сън, във чийто край останах сам-сама.

Решавам със съдбата да си поиграя
и слушам как разказваш ми за теб.
Макар за теб, за нас аз всичко веч да зная,
ще пробвам да измисля нов сюжет.

Целта достигнахме и казваш ми довиждане.
Но спри! Нали сценария да променя аз обещах.
Целувам те и чувствата ти почват да прииждат.
Да видим този път как ще се отървеш от тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!Понякога ни се струва,че пътищата и срещите са ни вече познати...или ни се струва,или наистина е така!Поздрави от мен.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....