До татко ми…

Мили татко,
устно не ме разбираш.
От болка ли примираш?
Със страшните ти действия
сълзите в мен провокираш.

 Вече безброй години
не мога да приема,
че с алкохола си без време.
Че вместо теб се боря,
прости ми!
 Че вместо тебе
страдам без сили.
Питаш „Вали ли?“
Питай „Дъще, боли ли?“
Кажи „Прости ми“.

Колко пъти простих,
Бог да ме наречеш.
Но пак към кръста
ще ме завлечеш.

Заприличах на китара
само с две струни останала.
Там на прага,
аз ще дойда, леко примряла.
Ще поискам струните,
за да свиря и песен да пея.
Но сега не мога,
някак не смея.

Татко, скоро ще затворя сърцето си
и ще си тръгна от теб.
Ще бъда най-силния лед.
Дъщерният лед.
Болезненият.
Пробождащият лед.

Обичам те, татко,
но искам да те няма,
когато пиеш,
че с чашка и алкохол без упойка
върху раните ми шиеш.