21.12.2020 г., 6:58

* * *

975 2 0

Лежа притихнал до теб,
Тръпна,
Представям си
Какви ще бъдат очите ти
На събуждане
Държа ръката ти нежно 
И с неуловимо дихание
Целувам те
Потръпваш блажено
Щастлива си
Преливам от нежност
И от това
Неземно докосване
И така аз отново
Се притискам до теб
Вече спокоен съм
Гушвам те
И заспивам, отпускам се
До твоите устни
С мечтата за твоите очи 
На събуждане
И с този стих

 

21.12.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...