21.12.2020 г., 6:58

* * *

976 2 0

Лежа притихнал до теб,
Тръпна,
Представям си
Какви ще бъдат очите ти
На събуждане
Държа ръката ти нежно 
И с неуловимо дихание
Целувам те
Потръпваш блажено
Щастлива си
Преливам от нежност
И от това
Неземно докосване
И така аз отново
Се притискам до теб
Вече спокоен съм
Гушвам те
И заспивам, отпускам се
До твоите устни
С мечтата за твоите очи 
На събуждане
И с този стих

 

21.12.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...