21.12.2020 г., 6:58

* * *

987 2 0

Лежа притихнал до теб,
Тръпна,
Представям си
Какви ще бъдат очите ти
На събуждане
Държа ръката ти нежно 
И с неуловимо дихание
Целувам те
Потръпваш блажено
Щастлива си
Преливам от нежност
И от това
Неземно докосване
И така аз отново
Се притискам до теб
Вече спокоен съм
Гушвам те
И заспивам, отпускам се
До твоите устни
С мечтата за твоите очи 
На събуждане
И с този стих

 

21.12.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...