Излъга ме, а аз отново ти повярвах.
Надникна в мен, превзе сърцето ми,
подритва го, използва го,
а накрая го захвърли като стара непотребна дрипа.
Как можеше да ме гледаш
и да казваш колко ме обичаш,
а след миг пред всички
и пред себе си дори да го отричаш?!
И с цялата си наглост ти ме питаш,
всичко ли бих сторила за теб,
и аз, глупачката, срещу себе си по теб въздишам,
макар това да значи да застана срещу мен!
Но знаеш ли какво, ще съжаляваш,
в някой миг ще се обърнеш
и ще видиш, че си сам
и пак при мен ще искаш да се върнеш!
Защото те обичам истински,
защото за никой не съм
и няма да направя всичко, освен за теб!
Защото с теб бях себе си, макар и слаба,
защото чувствам, с теб е моята съдба.
Как искам да затворя очи
и с четка на художник душата ти
на бялото платно да изрисувам,
за да видиш НИЩОТО, което живее в теб,
за да мога след това да го изтрия
и отново с бялата боя
да ти вдъхна вяра в любовта.
За да осъзнаеш най-накрая,
че до мен застанал ти си в рая,
че аз съм ангелът с красиви крила,
който бди над теб и винаги ти подава ръка!
© Ива Всички права запазени