Излъга ме, а аз отново ти повярвах.
Надникна в мен, превзе сърцето ми,
подритва го, използва го,
а накрая го захвърли като стара непотребна дрипа.
Как можеше да ме гледаш
и да казваш колко ме обичаш,
а след миг пред всички
и пред себе си дори да го отричаш?!
И с цялата си наглост ти ме питаш,
всичко ли бих сторила за теб,
и аз, глупачката, срещу себе си по теб въздишам,
макар това да значи да застана срещу мен! ...