Dec 8, 2007, 1:40 PM

До теб ще съм

  Poetry » Love
1.3K 0 4

Излъга ме, а аз отново ти повярвах.

Надникна в мен, превзе сърцето ми,

подритва го, използва го,

а накрая го захвърли като стара непотребна дрипа.

Как можеше да ме гледаш

и да казваш колко ме обичаш,

а след миг пред всички

и пред себе си дори да го отричаш?!

И с цялата си наглост ти ме питаш,

всичко ли бих сторила за теб,

и аз, глупачката, срещу себе си по теб въздишам,

макар това да значи да застана срещу мен!

Но знаеш ли какво, ще съжаляваш,

в някой миг ще се обърнеш

и ще видиш, че си сам

и пак при мен ще искаш да се върнеш!

Защото те обичам истински,

защото за никой не съм

и няма да направя всичко, освен за теб!

Защото с теб бях себе си, макар и слаба,

защото чувствам, с теб е моята съдба.

Как искам да затворя очи

и с четка на художник душата ти

на бялото платно да изрисувам,

за да видиш НИЩОТО, което живее в теб,

за да мога след това да го изтрия

и отново с бялата боя

да ти вдъхна вяра в любовта.

За да осъзнаеш най-накрая,

че до мен застанал ти си в рая,

че аз съм ангелът с красиви крила,

който бди над теб и винаги ти подава ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....