До теб вървя. И толкова щастлива,
и окрилена срещам утринта.
Отново като че света откривам
чрез тебе - моя сбъдната мечта.
В ръце те вземам - близо до сърцето
да те постопля, мъничко щурче,
и в скута сбирам късче от небето,
поле и слънце, птиче и звънче.
Блестят в очичките - маслинки живи,
сто дяволчета, сбрани на съвет.
Защо са толкоз майките щастливи,
когато носят свойте синове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация