До теб вървя
До теб вървя. И толкова щастлива,
и окрилена срещам утринта.
Отново като че света откривам
чрез тебе - моя сбъдната мечта.
В ръце те вземам - близо до сърцето
да те постопля, мъничко щурче,
и в скута сбирам късче от небето,
поле и слънце, птиче и звънче.
Блестят в очичките - маслинки живи,
сто дяволчета, сбрани на съвет.
Защо са толкоз майките щастливи,
когато носят свойте синове.
Дали затуй, че няма на земята
по-чисто от очите на дете,
или че спомен водим за ръката
и детството ни втори път расте.
1978
© Гинка Гарева All rights reserved.
Поздрав!...
