Aug 23, 2009, 3:45 PM

До теб вървя 

  Poetry » Other
609 0 13

До теб вървя. И толкова щастлива,

и окрилена срещам утринта.

Отново като че света откривам

чрез тебе - моя сбъдната мечта.

 

В ръце те вземам - близо до сърцето

да те постопля, мъничко щурче,

и в скута сбирам късче от небето,

поле и слънце, птиче и звънче.

 

Блестят в очичките - маслинки живи,

сто дяволчета, сбрани на съвет.

Защо са толкоз майките щастливи,

когато носят свойте синове.

 

Дали затуй, че няма на земята

по-чисто от очите на дете,

или че спомен водим за ръката

и детството ни втори път расте.

 

1978

© Гинка Гарева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??