До точност
"Забравям те - премерено, разчетено,
със точност до последната минута..."
adiveil, Нина
Уютът на притиснатите длани
все повече прилича на капан.
Все повече е трудно да остана
в пределите на топлата ти длан.
Със теб наподобяваме на точки,
лежащи на пресичащи се прави.
Събрани непремерено, безсрочно.
И после продължили към безкрая.
Изчерпа се запасът от търпение.
Днес с цялото очакване съм ничия.
И няма да се питам „Ще се слеем ли?”.
И няма да треперя от „Обичам те”.
А казват, че стрелките на часовника
не могат да се движат двупосочно.
Последната минута връща спомена.
За лявото безвремие. До точност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова Всички права запазени
Поезията води към поезия!
