До точност
"Забравям те - премерено, разчетено,
със точност до последната минута..."
adiveil, Нина
Уютът на притиснатите длани
все повече прилича на капан.
Все повече е трудно да остана
в пределите на топлата ти длан.
Със теб наподобяваме на точки,
лежащи на пресичащи се прави.
Събрани непремерено, безсрочно.
И после продължили към безкрая.
Изчерпа се запасът от търпение.
Днес с цялото очакване съм ничия.
И няма да се питам „Ще се слеем ли?”.
И няма да треперя от „Обичам те”.
А казват, че стрелките на часовника
не могат да се движат двупосочно.
Последната минута връща спомена.
За лявото безвремие. До точност.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
Поезията води към поезия!
