4 oct 2009, 20:52

До точност

  Poesía
1.5K 0 15

"Забравям те - премерено, разчетено,

със точност до последната минута..."

                                                adiveil, Нина




Уютът на притиснатите длани

все повече прилича на капан.

Все повече е трудно да остана

в пределите на топлата ти длан.

 

Със теб наподобяваме на точки,

лежащи на пресичащи се прави.

Събрани непремерено, безсрочно.

И после продължили към безкрая.

 

Изчерпа се запасът от търпение.

Днес с цялото очакване съм ничия.

И няма да се питам „Ще се слеем ли?”.

И няма да треперя от „Обичам те”.

 

А казват, че стрелките на часовника

не могат да се движат двупосочно.

Последната минута връща спомена.

За лявото безвремие. До точност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да!!! Страшно ми хареса! Това е поезията, което се излива в душата!
    Само като си помисля от къде тръгна... Поезията води към поезия!

    Поздравявам те!
  • Чета твоите стихове с напрегната мисъл и с отворено чувство...Мобилизираш цялото ми същество, когато се докосвам до поезията ти! Нито една паразитна думичка, нито една излишна запетая!Всичко е плътно, всичко е някаква невъзможна симбиоза между дълбока мисъл и безкрайно чувство! Като тези две прави - математическо понятие и емоционален модел...Математиката издиша, когато върху нейните понятия стъпи безграничната ти мисъл! Какви ти прави! - непредвидими серпантини чертае поезията ти! Възхитена чета и оставам!
  • На среднощно бдение...
  • Силно и докосващо!
    Браво!!!!
  • Думите ти винаги тежат! До точност!
    Пишеш силно и докосващо!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...