4 окт. 2009 г., 20:52

До точност

1.5K 0 15

"Забравям те - премерено, разчетено,

със точност до последната минута..."

                                                adiveil, Нина




Уютът на притиснатите длани

все повече прилича на капан.

Все повече е трудно да остана

в пределите на топлата ти длан.

 

Със теб наподобяваме на точки,

лежащи на пресичащи се прави.

Събрани непремерено, безсрочно.

И после продължили към безкрая.

 

Изчерпа се запасът от търпение.

Днес с цялото очакване съм ничия.

И няма да се питам „Ще се слеем ли?”.

И няма да треперя от „Обичам те”.

 

А казват, че стрелките на часовника

не могат да се движат двупосочно.

Последната минута връща спомена.

За лявото безвремие. До точност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да!!! Страшно ми хареса! Това е поезията, което се излива в душата!
    Само като си помисля от къде тръгна... Поезията води към поезия!

    Поздравявам те!
  • Чета твоите стихове с напрегната мисъл и с отворено чувство...Мобилизираш цялото ми същество, когато се докосвам до поезията ти! Нито една паразитна думичка, нито една излишна запетая!Всичко е плътно, всичко е някаква невъзможна симбиоза между дълбока мисъл и безкрайно чувство! Като тези две прави - математическо понятие и емоционален модел...Математиката издиша, когато върху нейните понятия стъпи безграничната ти мисъл! Какви ти прави! - непредвидими серпантини чертае поезията ти! Възхитена чета и оставам!
  • На среднощно бдение...
  • Силно и докосващо!
    Браво!!!!
  • Думите ти винаги тежат! До точност!
    Пишеш силно и докосващо!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...