Avis (Павлина Соколова)
362 968
8.09.2017 г., 22:22 ч.

До тогава 

  Поезия » Любовна
651 4 3

Аз съм онази натрапчива мисъл във тъмното –
острият спомен, заседнал в душата ти пуста.

Аз съм онази любов – невъзможна, прокълната...

Тази, която сърцето ти все не напуска.

 

Ти ме повика, когато в полусън усети

моите устни по теб, тъй самотен и тъжен.

Ти се обърна назад за да видиш, че свети
чувството, дето научи ни живи да бъдем...

 

Аз съм онази удавница в морското синьо...
Пролетно-бялото също във мене е скрито...
Есенно-жълтото, зимното-тъжно... и виното...
Виното, дето остана докрай неизпито.

 

Помниш ли? Всъщност, въпросът ми днес е излишен...

Зная, че моето име по теб дращи още...

В някой наш следващ живот този стих ще допишем...

А до тогава – сънувай ме в дългите нощи...

 

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??