Sep 8, 2017, 10:22 PM

До тогава

  Poetry » Love
921 4 3

Аз съм онази натрапчива мисъл във тъмното –
острият спомен, заседнал в душата ти пуста.

Аз съм онази любов – невъзможна, прокълната...

Тази, която сърцето ти все не напуска.

 

Ти ме повика, когато в полусън усети

моите устни по теб, тъй самотен и тъжен.

Ти се обърна назад за да видиш, че свети
чувството, дето научи ни живи да бъдем...

 

Аз съм онази удавница в морското синьо...
Пролетно-бялото също във мене е скрито...
Есенно-жълтото, зимното-тъжно... и виното...
Виното, дето остана докрай неизпито.

 

Помниш ли? Всъщност, въпросът ми днес е излишен...

Зная, че моето име по теб дращи още...

В някой наш следващ живот този стих ще допишем...

А до тогава – сънувай ме в дългите нощи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...