До тук
Къде се крият нощем птиците?
Гнездата топли са напуснали.
В транс танцуват жриците,
вятъра в косите им препуснал е.
Къде изчезват нощем мислите?
От сънища уютни са избягали.
Забравените страници разлистват се,
ръце забързани напрягат ги.
Къде се губят морските простори?
Затвори ли ги спомен във черупка?
Ехо на забравен бриз говори
в сърцето развълнуван пак затупка.
Сто въпроса в хаоса се лутат,
а отговорите смутени си мълчат
и в пропаст черна чувства бутат,
вериги на мълчание дрънчат.
Къде? Кога? Защо? Изобщо?-
питанките трупат се безкрай.
По закони стари и всеобщи
отдавна злото се превърна в Рай.
Нека си отлитат птиците!
В гнездата им живее самотата.
Падат уморени вече жриците,
изранили си до кръв краката.
Нека губи се простора на морето
в ехото на тъжен бриз затворено!
Няма отговор- мълчи угрижено небето,
заплакало със капки дъжд от облаци отронени.
Разлистените страници се късат-
дни от броеницата на ироничната съдба.
Премълчани истини прекъсват...
отговорите. Остава само синя тишина...
17.08.2016г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
...
