До утре

Тази вечер простотиите ми казаха "довиждане".

Цял съм и, макар парче от мъхест камък,

някъде дълбоко в корените на мечтите си

оставих да догаря черен пламък.

Вечерта е бледо отражение

на цвета на боси стъпала в мъглата,

някой пак е махнал изцелението

и на дневен ред оставил е рогата.

Тази стъпка е конкретна и болезнена,

някъде оставила сама молбата ми,

радвам се, че вече е последна,

после ще я носи само вятъра.

Тази вечер е парче от нищото,

то самотно плува по паважа,

отразява се на черното в гранита

и остава само като тънка сянка.

Вечерта самотна се обръща,

после бяга по ръба на ада,

със звезди посипва си косите,

те превръщат се във алена жарава.

Тази крачка е обмислена и твърда,

трябва просто аз да я направя.

После ще се скитам сам във тъмното,

ще мълча загледан във пейзажа.