Тази вечер простотиите ми казаха "довиждане".
Цял съм и, макар парче от мъхест камък,
някъде дълбоко в корените на мечтите си
оставих да догаря черен пламък.
Вечерта е бледо отражение
на цвета на боси стъпала в мъглата,
някой пак е махнал изцелението
и на дневен ред оставил е рогата.
Тази стъпка е конкретна и болезнена,
някъде оставила сама молбата ми,
радвам се, че вече е последна,
после ще я носи само вятъра. ...