До утре
"До утре!" - каза ми в неделя,
часовникът отброяваше
последните минути преди да дойде седем,
а слънцето да скрие лъчите си
за мечтите неказани на време.
Няма ги нас, няма ги тях.
Минутите си отидоха,
а аз не отговорих. "
На добър час!" - провикнах се в здрача,
прокраднал се бе тихо над нас,
но ти вече вървеше нататък,
на десет крачки от моят глас.
Махна ми с ръка, но нито веднъж не се обърна;
вървеше все така уверено напред,
докато накрая съвсем изгуби се твоя силует.
Не знаеше ли, глупаче, че утре няма да има...
Аз бях твоя, но последна зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
