Nevium (Нина Чалъкова)
194 287
29.02.2020 г., 7:44 ч.

До утре 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
730 0 4

"До утре!" - каза ми в неделя,

часовникът отброяваше

последните минути преди да дойде седем,

а слънцето да скрие лъчите си

за мечтите неказани на време.

Няма ги нас, няма ги тях.

Минутите си отидоха,

а аз не отговорих. "

На добър час!" - провикнах се в здрача,

прокраднал се бе тихо над нас,

но ти вече вървеше нататък,

на десет крачки от моят глас.

Махна ми с ръка, но нито веднъж не се обърна;

вървеше все така уверено напред,

докато накрая съвсем изгуби се твоя силует.

 

Не знаеше ли, глупаче, че утре няма да има...

Аз бях твоя, но последна зима.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??