До утре
"До утре!" - каза ми в неделя,
часовникът отброяваше
последните минути преди да дойде седем,
а слънцето да скрие лъчите си
за мечтите неказани на време.
Няма ги нас, няма ги тях.
Минутите си отидоха,
а аз не отговорих. "
На добър час!" - провикнах се в здрача,
прокраднал се бе тихо над нас,
но ти вече вървеше нататък,
на десет крачки от моят глас.
Махна ми с ръка, но нито веднъж не се обърна;
вървеше все така уверено напред,
докато накрая съвсем изгуби се твоя силует.
Не знаеше ли, глупаче, че утре няма да има...
Аз бях твоя, но последна зима.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
