Nevium (Нина Чалъкова)
189 282
Feb 29, 2020, 7:44 AM

До утре 

  Poetry » Love, Landscape
625 0 4

"До утре!" - каза ми в неделя,

часовникът отброяваше

последните минути преди да дойде седем,

а слънцето да скрие лъчите си

за мечтите неказани на време.

Няма ги нас, няма ги тях.

Минутите си отидоха,

а аз не отговорих. "

На добър час!" - провикнах се в здрача,

прокраднал се бе тихо над нас,

но ти вече вървеше нататък,

на десет крачки от моят глас.

Махна ми с ръка, но нито веднъж не се обърна;

вървеше все така уверено напред,

докато накрая съвсем изгуби се твоя силует.

 

Не знаеше ли, глупаче, че утре няма да има...

Аз бях твоя, но последна зима.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??