ДИС (Деа)
284 6437
5.04.2020 г., 0:50 ч.

До утре! 

  Поезия
772 6 17

Луната е тъничка, сребърна люлка -
сънят се закача със нея.
Пързалят се облаци вън, по улука
и в до-минор вятърът пее.

Притичва една самота под балкона,
дъждът ще прикрие следите.
Къде ли е тръгнала? Кой ли я гони? -
шушукат отгоре звездите.

Потайно е времето - мокро, студено,
ни зима, ни пролет. Загадка.
Убоде света баба Марта с вретено
и всички замряха за кратко.

Какво ли ще стане - не питам, не зная,
но вярвам, че пак ще ни има.
И дъжд, и Луна, и звезди, и оная
надежда за хубаво минало.

Сега ще напиша два глупави стиха,
които напират отвътре -
да бъде в душата ми нощно и тихо
до звънкото, слънчево утре.
 

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??