До утре!
Луната е тъничка, сребърна люлка -
сънят се закача със нея.
Пързалят се облаци вън, по улука
и в до-минор вятърът пее.
Притичва една самота под балкона,
дъждът ще прикрие следите.
Къде ли е тръгнала? Кой ли я гони? -
шушукат отгоре звездите.
Потайно е времето - мокро, студено,
ни зима, ни пролет. Загадка.
Убоде света баба Марта с вретено
и всички замряха за кратко.
Какво ли ще стане - не питам, не зная,
но вярвам, че пак ще ни има.
И дъжд, и Луна, и звезди, и оная
надежда за хубаво минало.
Сега ще напиша два глупави стиха,
които напират отвътре -
да бъде в душата ми нощно и тихо
до звънкото, слънчево утре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Ииии...Благодаря ти за подкрепата!
