Луната е тъничка, сребърна люлка -
сънят се закача със нея.
Пързалят се облаци вън, по улука
и в до-минор вятърът пее.
Притичва една самота под балкона,
дъждът ще прикрие следите.
Къде ли е тръгнала? Кой ли я гони? -
шушукат отгоре звездите.
Потайно е времето - мокро, студено,
ни зима, ни пролет. Загадка.
Убоде света баба Марта с вретено
и всички замряха за кратко. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up