До внучката на майстор Илия
Тука е! Ето я бурята!
Пак притъмнява пред взора.
Искам страха си да срутя
като стена на затвора,
който сама построила бях
и в доживотна килия
дните без въздух броях.
Внучке на майстор Илия,
време е да разбереш и ти -
вятърът мелници движи!
Сила в небето цъфти,
огънят облаци ближе.
Страшно надвисва заканата,
като съдбовна прокоба.
Може би черните врани
ще те изровят от гроба,
но, връхлети ли те силата,
тихо не стой зад стените,
а превърни ескадрилата
в мощен помощник на дните си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
