Живея със себе си, но се мисля за друга
и всички така заблуждавам,
че в мен ще открият парченцето пристан,
което тъй силно желаят.
Преструвам косите си, чертая очите си,
представям ги за нечии други.
Мълча и усмихвам се, повдигам си веждите
и актьорствам сред всичките луди.
Играя с личности, най-вече със своята,
и бягам от нея, и нямаме среща.
Денем мечтая си, нощем сънувам
и просто притичвам отсреща.
Дните отлитат си, а все съм различна,
но най-вече просто съм ничия,
а при тежките истини, тъй тежки човешки
се надяваме да е просто измислица.
И живея си, кротичко, 
и струя от желания, 
А в душата ми тегнат тегоби,
но по малките бръчици
и по лодките плуващи 
в очите ми отдалеч се съзират тревоги.
Човеците виждат ги, но просто измислят си,
че съм някоя друга, както мисля си аз,
и вярват тъй сляпо на всяка усмивка,
и се надяват да съм вечна "аз".
"Извор на щастие",  "светлината без сянката",
"искрицата" са другите ми имена,
които съм гордо залепила на челото си,
а как не оттговарям на тях..
Прибирам се вкъщи, събувам обувки,
събличам престорени дрехи,
и лягам по гръб, и усещам как тегне
на плещите ми да съм далеч от себе си.
Завивам душата си, гола е, ничия,
и лодките почват да плуват,
и пълнят очите с водата преливаща,
и идва безумната буря.
Натискам надолу клепачите, стискам,
ненавиждам цунамита и наводнения.
Забравете за всичко. Вече сънувам
и си представям, че съм далеч от "нея".